Пощадете абитуриентите! Вайкането за тях е излишно.
Абитуриентските балове едвам са почнали, кулминационната точка занапред следва, а медиите към този момент са заляти с „ вести “ като тези: Момичета в натруфени рокли „ въртят мазни гьобеци в двора на школото “. После висят по прозорците на колите и в акомпанимент на клаксони крещят от 1 до 12. Разголени девойки и пияни младежи „ се дерат на мутренска чалга “. „ Зрелостници се наливат с алкохол, играят кючеци върху бюрата на общинските съветници и най-после се сбиват “. Тази година един/една абитуриент/ка излиза на родителите си приблизително 3-4 хиляди лв. - за рокли, костюми, маркови часовници, импланти за устни и гърди, банкети, лимузини. КАТ стартира акция „ зрелостници “.
Любимият ми към този момент сюжет е следният. 19-годишен се кичи на абитуриентския си бал с калашник. Калашникът се оказва бутафорен, само че пък в джипа на зрелостника (!!!) полицията намира газов револвер. Гимназиална директорка се чуди: „ Никога не е имал неприятни прояви, постоянно е бил доста патриотично надъхан, постоянно облича тениски с трикольора ".
Голямата тематика
Скоро ще последва обичаното по това време на годината занятие за медиите и обществените мрежи: възмущението, подигравките, обвиняванията и обобщенията. Суета, чалга, кич и долнопробност. Нелепо фукане и самочувствие без покритие. Безсмислено и неуместно пилеене на пари. Е-ех, какви зрелостници бяхме ние, какви са днешните... С такива младежи няма вяра за бъдещето.
Цялото това вайкане е ненапълно пресилено и ненужно. Абитуриентските балове постоянно са изглеждали малко безсмислени, само че ги е имало и ще ги има. А около тях постоянно е имало и неизбежно ще има изкуствена еуфория, младежко неблагоразумие, безсъдържателност и нецензурност. За баловете, несъмнено, също би трябвало да се приказва, само че те са единствено признак. Голямата, същинската тематика обаче е: какви са децата ни и какво бъдеще ги чака?
Непълна и изкривена картина
Отговорите на тези въпроси изискват задълбочено научно проучване, каквото най-малко на мен не ми е известно. Иначе всеки може да се упражнява по тематиката съгласно персоналните си усещания и настроения. Има обаче явни и безспорни неща.
Първо, описаната дотук картина сигурно е изкривена и непълна – поради желанията и усета на доста от медиите към отрицателното, а и тъй като пошлостта по принцип е доста по-шумна и нападателна. Второ, същинската картина е безпределно по-пъстра. Да твърдим противоположното, значи да приемем, че всички сме малуомни, впиянчени, мързеливи чалгаджии – безотговорни, безполезни и безнадеждни. Защото зрелостниците са такива, каквито са и възрастните.
Несправедливи обвинявания
И трето, съпътстващите медийната картина подигравателни и неоправдателни мнения са несправедливи. Защото, каквито и да са минусите на днешните зрелостници, отговорността и виновността за тях е на първо място на предходните генерации.
Най-очевидният образец за това е със систематичния, дълготраен неуспех на опитите за реформиране и модернизиране на българското обучение. По този въпрос, в действителност, са налични и справедливи данни. Над 40% от зрелостниците имат единствено най-елементарни знания и умения по математика. Горе-долу същият % не схващат смисъла на това, което четат (ако изобщо четат). Да не приказваме, че забележителна част от връстниците на днешните зрелостници, в действителност изобщо не стигат до абитуриентските балове, тъй като от дълго време са напуснали учебно заведение.
Ясен Бояджиев
Но казусът е надалеч освен в образованието, а и в някои отвратителни особености на т. нар. български преход: шуробаджанащината; корупцията; изборното използване на закона; популизма; олигархичната хватка върху институциите, стопанската система, публичните запаси и медиите; проведеното систематично дезинформиране и баламосване на популацията посредством замяна на обстоятелства и ценности; опростачването, мутризацията и чалгизирането на така наречен политически хайлайф, изблъскал и отвратил от властта всичко живо, което съчетава в себе си просветеност, подготвеност и честност... В своята цялост всички тези феномени основават социална атмосфера, чието мощно влияние тласка най-младите към повърхностностност в мисленето и експанзия в държанието, внушава им, че образованието, знанието, персоналните качества и старания не са гаранция и даже нямат връзка с триумфа в живота, натрапва им лъжливи модели за подражателство.
Надежда за бъдещето
Някои се поддават (в една или друга степен) на това влияние, други устояват. Част от това устояване е и бягството. И по-този въпрос липсват безапелационни и точни данни, само че може да се допусна, че всяка година, с цел да продължат образованието си в западни университети, страната напущат към 15-20% от зрелостниците (между 8000 и 10000), т.е., множеството от най-будните, образованите и просветените измежду тях. Впрочем, и доста от останалите отпътуват натам да си търсят шанса. Мнозина виждат в това бягство огромна покруса. Някой ден обаче най-малко част и от едните, и от другите се връщат и носят със себе си ново самочувствие, различен нрав и просвета, друго отношение към живота и близките. Тъй че това може да е и вяра за бъдещето – тяхното и на страната.
Любимият ми към този момент сюжет е следният. 19-годишен се кичи на абитуриентския си бал с калашник. Калашникът се оказва бутафорен, само че пък в джипа на зрелостника (!!!) полицията намира газов револвер. Гимназиална директорка се чуди: „ Никога не е имал неприятни прояви, постоянно е бил доста патриотично надъхан, постоянно облича тениски с трикольора ".
Голямата тематика
Скоро ще последва обичаното по това време на годината занятие за медиите и обществените мрежи: възмущението, подигравките, обвиняванията и обобщенията. Суета, чалга, кич и долнопробност. Нелепо фукане и самочувствие без покритие. Безсмислено и неуместно пилеене на пари. Е-ех, какви зрелостници бяхме ние, какви са днешните... С такива младежи няма вяра за бъдещето.
Цялото това вайкане е ненапълно пресилено и ненужно. Абитуриентските балове постоянно са изглеждали малко безсмислени, само че ги е имало и ще ги има. А около тях постоянно е имало и неизбежно ще има изкуствена еуфория, младежко неблагоразумие, безсъдържателност и нецензурност. За баловете, несъмнено, също би трябвало да се приказва, само че те са единствено признак. Голямата, същинската тематика обаче е: какви са децата ни и какво бъдеще ги чака?
Непълна и изкривена картина
Отговорите на тези въпроси изискват задълбочено научно проучване, каквото най-малко на мен не ми е известно. Иначе всеки може да се упражнява по тематиката съгласно персоналните си усещания и настроения. Има обаче явни и безспорни неща.
Първо, описаната дотук картина сигурно е изкривена и непълна – поради желанията и усета на доста от медиите към отрицателното, а и тъй като пошлостта по принцип е доста по-шумна и нападателна. Второ, същинската картина е безпределно по-пъстра. Да твърдим противоположното, значи да приемем, че всички сме малуомни, впиянчени, мързеливи чалгаджии – безотговорни, безполезни и безнадеждни. Защото зрелостниците са такива, каквито са и възрастните.
Несправедливи обвинявания
И трето, съпътстващите медийната картина подигравателни и неоправдателни мнения са несправедливи. Защото, каквито и да са минусите на днешните зрелостници, отговорността и виновността за тях е на първо място на предходните генерации.
Най-очевидният образец за това е със систематичния, дълготраен неуспех на опитите за реформиране и модернизиране на българското обучение. По този въпрос, в действителност, са налични и справедливи данни. Над 40% от зрелостниците имат единствено най-елементарни знания и умения по математика. Горе-долу същият % не схващат смисъла на това, което четат (ако изобщо четат). Да не приказваме, че забележителна част от връстниците на днешните зрелостници, в действителност изобщо не стигат до абитуриентските балове, тъй като от дълго време са напуснали учебно заведение.
Ясен Бояджиев
Но казусът е надалеч освен в образованието, а и в някои отвратителни особености на т. нар. български преход: шуробаджанащината; корупцията; изборното използване на закона; популизма; олигархичната хватка върху институциите, стопанската система, публичните запаси и медиите; проведеното систематично дезинформиране и баламосване на популацията посредством замяна на обстоятелства и ценности; опростачването, мутризацията и чалгизирането на така наречен политически хайлайф, изблъскал и отвратил от властта всичко живо, което съчетава в себе си просветеност, подготвеност и честност... В своята цялост всички тези феномени основават социална атмосфера, чието мощно влияние тласка най-младите към повърхностностност в мисленето и експанзия в държанието, внушава им, че образованието, знанието, персоналните качества и старания не са гаранция и даже нямат връзка с триумфа в живота, натрапва им лъжливи модели за подражателство.
Надежда за бъдещето
Някои се поддават (в една или друга степен) на това влияние, други устояват. Част от това устояване е и бягството. И по-този въпрос липсват безапелационни и точни данни, само че може да се допусна, че всяка година, с цел да продължат образованието си в западни университети, страната напущат към 15-20% от зрелостниците (между 8000 и 10000), т.е., множеството от най-будните, образованите и просветените измежду тях. Впрочем, и доста от останалите отпътуват натам да си търсят шанса. Мнозина виждат в това бягство огромна покруса. Някой ден обаче най-малко част и от едните, и от другите се връщат и носят със себе си ново самочувствие, различен нрав и просвета, друго отношение към живота и близките. Тъй че това може да е и вяра за бъдещето – тяхното и на страната.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ